Бойково – Линът

Последният уикенд с хубаво време за годината не трябва да се прахосва 🙂 Имах друга работа сутринта, но смогнах да си начертая една разходка-полудневка в околностите на Пловдив.

Цялата публикация „Бойково – Линът“

Равногор

Равногор е село в община Брацигово, което често остава в страни от туристическите маршрути в Родопите. Напълно незаслужено, както се убедих тази съботна разходка! 🙂 Региона предлага голямо разнообразие – уникални гледки, интересни следи от древно тракийско обитание и тихи вилни местности носеща лека носталгична нотка. Интересните неща наоколо не могат да бъдат обиколени за един ден, нито дори за уикенд. Тук човек трябва да дойде с цел почивка и да се надиша на най-чистия въздух на Балканския полуостров 🙂

Цялата публикация „Равногор“

Бел Камен – Велийца

В края на интересен опознавателен ден из община Септември се отправихме към финалната точка – поляните над Якоруда на границата между Западни Родопи и Рила. Отправната ни точка беше село Бел Камен, а крайната – заслон Велийца няколко километра по-нагоре. Пътят беше сравнително кратък и лесен и можехме да си позволим да го оставим за края на деня.

От разклона на главния юндолски път до Бел Камен има чудесен асфалт, макар и изпълнен със завои. Няколко пъти карахме зад бетоновози, а един се качи дори чак до горе до самото село. Новото строителството се движи с пълна пара из тези махали. Паркирахме на последното свободно място на площада на селото, а зад нас изпърпориха няколко ендурота. Не вярвах в колко изпълнен с живот край на Родопите бяхме попаднали 🙂 А шапката щеше тепърва да ми се скрива тези два дни.

Цялата публикация „Бел Камен – Велийца“

Караджов камък

Ще ви разкажа за едно от най-чудните места в Родопите. Място, не свързано с покоряване на върхове, а напротив – място, където човек първо трябва да покори себе си, за да го достигне 🙂 Също така и място, което не е за всеки – виждал съм здрави и прави мъже да се отказват на броени метри… Караджов камък 🙂

Цялата публикация „Караджов камък“

Пещера Добростански бисер и връх Попа

Съботата дойде без план и настроение. Не знаех какво ми се прави 🙂 Едно беше сигурно – неделята – утре, щяхме да правим разходка-еднодневка до х. Рай с колегите – изкъртващи 20 км, за които ако преживеем, може и да прочетете в този блог 🙂 Но съботата преди това – а, де? Хем не ми се мореше, хем не ми се и седеше. За това решението дойде от сутрешното кафе. Няколко дестинации минаха през мен, отхвърлени до една. Тази изкъртваща, онази скучна… угода нямах 🙂
Цялата публикация „Пещера Добростански бисер и връх Попа“